Известия

Писма с информация за участието на символа на Сливен в европейския конкурс са разпратени до различни министерства и организации, за подкрепа са поканени и видни сливенци като Васил Василев – Зуека и певецът Панайот Панайотов.

Кампанията за Стария бряст набира сила

11 февруари 2014 15:34 | Здравка Танева |4КоментирайПрепоръчай (0)

© Община Сливен  

Кампанията за Стария бряст набира сила, Сливен очаква подкрепа от институциите, от представителите на местната власт в страната, от Регионалните инспекторати по образование и младежки организации за гласуване за Стария бряст в конкурса „Европейско дърво на годината”.

„Оценката ни е, че засега гласуват предимно жители на Сливен, както и наши съграждани в чужбина, надяваме се тепърва подкрепата за дървото да придобие и национален мащаб” – съобщи заместник-кметът Иван Славов.

Писма с информация за участието на символа на Сливен в европейския конкурс са разпратени до различни министерства и организации, за подкрепа са поканени и видни сливенци като Васил Василев – Зуека и певецът Панайот Панайотов.

Предстоят участия в младежки форуми в Стара Загора и Бургас, както и в столицата, на които ще бъде разяснена общата кауза. За 14 и 15 февруари е подготвена специална програма, чрез която ще се търси възможност за събиране на повече съмишленици за идеята Стария бряст да стане Европейско дърво на годината.

Работната група в общинска администрация, която се занимава с кампанията заседава всеки ден и е готова да приеме и обсъди предложения за разнообразяването й. През уикенда в големите търговски обекти в Сливен и на ларгото ще се раздават информационни материали за конкурса и участието на Стария бряст, каза още Славов. Доброволци от ученическия Младежки съвет, от Центъра за кариерно развитие и от няколко гимназии на няколко места в центъра на Сливен с преносими компютри ще помагат на всеки, който иска да гласува за нашето дърво. Информация за участието ни в „Европейско дърво на годината” е разпратена и до побратимените на Сливен градове, но се разчита най-много на местата с компактно българско население като Украйна.

В конкурса „Европейско дърво на годината” освен България участват още девет европейски държави. Най-големият конкурент на Стария бряст засега е унгарският участник – Дивата круша. Унгария има опит с участието си в конкурса, тъй като участва за втора година, а нейният претендент за 2012 година – липа, стана и Европейско дърво на годината.

За Стария бряст може да гласувате от този линк www.treeoftheyear.org. Не забравяйте след гласуването да потвърдите вадения вот от личната си поща



Панайот Панайотов за "168 часа": Не признавам 182-ро място във Великите 50011.01.2014 09:43; 168 часа26962

Хортензия Маркова

"Тази класация е някакъв майтап" - коментира пред "168 часа" изпълнителят на песента "Момчето, което говори с морето" Панайот Панайотов.

Поп певецът не може да повярва, че в популярната класация на БГ Радио "500-те най-велики български песни" неговото изпълнение е чак на 182-ра позиция. 

"Моята песен е проверена в годините и не признавам музикално подреждане, в което преди нея има повече от сто други. Това е хит, слушан над трийсет години и ще ме надживее. За мен трябва да е сред първите пет най-велики български песни. 

Тези резултати са изманипулирани", заяви Панайотов. 

В продължение на два месеца слушателите гласуваха и наредиха според предпочитанията си родните хитове и предизвикаха напрежение в музикалните среди. 
За поредна година феновете издигнаха на първото място Емил Димитров с "Ако си дал". Досега незабравимият изпълнител е бил няколко пъти начело на същото класиране, но с изпълнението си на "Моя страна".

Програмният директор на БГ Радио Ирина Бъчварова обясни пред "168 часа" причината за друг много обсъждан момент в класацията - защо Лили Иванова е чак на 18-а позиция и изпада от първата десетка.

"Макар да не е начело, тя участва с цели 24 песни в класацията. Може би те щяха да са и на още по-високи позиции, ако с част от най-големите й хитове нямаше 

известни проблеми и забрани за излъчване поради отношения с автори", каза Бъчварова. 

Легендарната певица и нейните 24 позиции във "Великите 500" са надминати единствено от колегата й Васил Найденов, който участва с 27 песни и фигурира два пъти в Топ 10 със седмо място за "Адаптация" и девето за "Сбогом, моя любов". Графа ги следва с 23 свои парчета, а "Давам всичко за теб"е 31-а сред любимите песни на българите.

Първият подгласник на Емил Димитров Кирил Маричков не скри, че е много доволен от вечното второ място за изпълнението си на "Клетва".

"Много се радвам. На тази песен така й върви. В същата класация няколко пъти е била втора, както и в доста други музикални подреждания. Чудесно е, че се харесва вече толкова много години. 

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2891629



Почина Гого от „Фамилия Тоника”

Певецът Георги Найденов - Гого от Фамилия „Тоника" е починал тази нощ, научи bTV.

64-годишният музикант се бореше с тежко заболяване, като състоянието му се влоши преди година и половина заради погрешно поставена диагноза „латерална миотрофична склероза".

Гого опита лечение в Европа и Китай, но без особен успех. Впоследствие се оказа, че диагнозата е лаймска болест и всъщност певецът е лекуван неправилно.

Затова се наложи по-късно Гого да чисти организма си от тежки метали, които натрупал от продължителното пиене на лекарства.

През цялото време неотлъчно до него бе съпругата му Ева.

Георги Найденов - Гого е роден в Бургас на 6 август 1949 г. и е почетен гражданин на града. Цялата му творческа биография е свързана с българската музика. Като част от вокалната група "Корали" създава музикалния символ на Бургас "Бургаски вечери".

През 1971 г. заедно със съпругата си Ева, Анастасия Бинчева и Хари Шерикян образуват вокалния квартет "Тоника". През 1975 г. е издаден първият албум на групата. През 1977 г. песента "Нека да е лято" печели втора награда на фестивала "Златният Орфей".

Година по-късно с песента "Интимно" печелят първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен. Следват множество други награди от международни и български фестивали.

През пролетта на 1981 г. Гого, Ева, Иван Христов, Краси и Вили Гюлмезови създават групата "Домино". Най-големият успех на групата е на фестивала в Сопот, Полша, през 1985 г. - втора награда от конкурса "Кехлибареният славей".

През септември 1994 г. съставите "Тоника", "Тоника СВ" и "Домино" се обединяват и създават общата формация "Фамилия Тоника


Здравейте на всички новия фен сайт на естрадния певец Панайот Панайотов.

Надявам се сайта да ВИ се хареса
На сайта все още му предстои обработка и моля за вашето търпение.
Ако имате някакви забележки може да ни пишете в полето за коментари. 
Благодаря ВИ.
Да се занимаваш с музика е призвание

В детските си мечти виждахте ли се певец?
Да. В детските години много ме теглеше да пея песнички. И нищо друго не съм си мечтал да бъда освен певец. Израсъл съм в артистично семейство. Баща ми беше артист. Така че смятам, че магията изкуство не е случайно у мене. Тя е наследствена, нося си я.

Какво е музиката за Вас?

Музиката е призвание, нужда, глад. Макар че много уважавам тишината, много често се хващам вече, че обичам да слушам самотишината. Това е антиподът на другото – музиката, което ме зарежда. Ако няма тишина, няма да имам глад за музика. Не мога 24 часа вечно да слушам музика. А, като пътувам с колата, не мога да слушам музика, защото шумът от движението все пак ми пречи. А музиката не се ли чува кристално ясно или да се възприема с всички клетки, тя не ме привлича. Искам да кажа, че редувам качествена музика с тишина. Обикновено на вилата – тишина. В София – музика. В интернет – обожавам балканската популярна музика.

Какво Ви впечатли напоследък?

Случайно попаднах на един млад македонски изпълнител – Тоше Проески. Запомнете това име. Той пее народни песни, но ги пее съвсем съвременни като чувство. Големият му хит е “Яно моме”. Това момче ме разтърси. В Интернет видях едно малко клипче, но с много качествен звук. Той пееше “Яно моме” в някакво магазинно предаване на македонската телевизия. И не с динамичен микрофон, какъвто използваме ние, а с брошка – микрофон за говорене. Пееше пред публика – на живо. На една от песните, които изпя, отзад един китарист му свиреше с електрическа китара. Останах възхитен. Космите ми се изправиха. Жива музика! Балканска. Народна музика, обработена в поп вариант. Това е любимият ми стил, може би не знаете.
Една от актуалните теми, по които обичам да говоря, е състоянието на балканската поп музика и българското влияние.
Искам да подчертая, за пореден път се убеждавам, че с държавите от бивша Югославия, в това число и Македония, не можем да се мерим. Не мога да кажа, че са ни задминали, защото те си вървят все нагоре-нагоре, а ние – все надолу, назад. Говоря в областта на поп музиката, не нещо друго.
Иначе моите фаворити от бившите соц. държави не са македонците, макар че Драган Миалковски е един от любимите ми певци – македонец. Той е от старата гвардия, от моето поколение. Той е автор и изпълнител на песента “Тамбуро, моя”, която е в моя репертоар вече.
Моите фаворити са хървати, сърби, черногорци, босненци. Сред тях са Здравко Чолич – босненец, Хари Варишанович – фронтменът и лидерът на бившата група “Мата хари”. Спомнете си Евровизия преди две години – в Гърция. Там той се класира на трето място с песента “Лейла”. Първи бяха “Лорди” от Финландия, на второ място остана руснакът Дима Билан. С много малка разлика на трето място се класира моят човек – Хари Варишанович. Той изпя единствената песен, която се запомни на този фестивал Евровизия. Тази песен даже ме разплака. 

А кои са Вашите учители в професията?

Точно тези певци – Здравко, Хари Варишанович, Оливър Драгоевич. Естествено, англосаксонската школа е първоизточникът на всичко. Пял съм и продължавам да пея песни на Том Джоунс, доколкото мога да ги интерпретирам с моя глас. Казвам го със съжаление, защото, като се съпоставя с него, идва ми изобщо да не си отварям устата. Но въпреки всичко имам честта и куража.
А музиката, която ни подаряват Том Джоунс, Хосе Фелисиано, Стиви Уондър е един дар от Господ.
На българската публика душевно й е по-близка балканската музика. Но това е съвсем разбираемо – по географски причини и т.н.
В последно време вкъщи си пея за удоволствие само стари евъргрийни – американски, английски, песни от моето време. Обзела ме е една носталгия по това време.

По-лесно ли е да се наложи човек днес в музикалния бранш, отколкото е било по времето на Вашите първи стъпки в тази област?

Явлението да се наложиш няма нито географско понятие, нито времево измерение – в кое време живееш. Я се наложиш, я не. Никаква гаранция няма, че някой ще се наложи. Говоря за музикалния бранш. И никой не може да каже в кое време е било по-лесно и кога ще бъде по-трудно.
За мен музиката е потребност, а не някакво развлечение или въпрос на трудност. За мен това занимание е призвание. Сега на тези години съм убеден, че е така. Преди 20 – 30 години се съмнявах дали е било призвание, дали хоби, дали занаят. Сега вече за мен това е призвание и необходимост.
Ако трябва отново да избирам с какво ще се занимавам, ще избера същия занаят. Само че, ако имаше начин да имам малко опит, за да си запазя нервите. В началните години на кариерата, имайки вече този опит, да знам как да реагирам на някои места. Вече съм изхабен, изнервен, разколебан на моменти. Това много зле влияе на един творец.

А в момента върху какво работите?

На концертите, в които участвам, представям последния си албум “Шопкиня 2”. Песните в него са нови. Иначе съм артист на повикване. Получавам предложения по телефона. Канят ме фенове, които имат нужда от моите песни.

А на сватби пеете ли?

Да – сватби, празненства. Всичко, което носи трапезна музика, български трапезни песни. Пея навсякъде. Аудиторията е разнообразна.

Как се чувствате след 33 години на сцената?

Ами, чувствам се ветеран. Нямам толкова голяма натовареност, колкото преди години, когато правех много повече концерти. Сега имам хъс, имам енергия, възможности, но причините са някъде другаде сигурно.

Имате ли любима песен от Вашия репертоар?

Как да нямам. Във всеки случай не казвам всички песни са ми любими, защото имам такива, от които никак не съм доволен.
Любими песни са ми “Момчето, което говори с морето”. Не мога да кажа колко пъти съм я изпявал. “Охридското езеро” ми е любима песен. Може би най-се разтапя сърцето ми, като изпея “Една зима с Кристина” Това е един голям хит на Здравко Чолич от 1976 година. Тя ми е най-мила. Претърпяла е две кавър версии в мое изпълнение. Също, както и “Момчето, което говори с морето”. Просто преди години изпях един път, не ми хареса и преди 13 години ги направих още веднъж. И няма никаква гаранция, че след 10 години няма да ги направя още веднъж.

Преди време имахте идея за общ концерт на мъже поп изпълнители в България. Защо не се осъществи?

Не се осъществи по стара българска традиция. У нас нещата много бавно узряват. Още по-бавно втасват, а пък дали ще станат – няма гаранция.
Аз съвсем наскоро направих опит да изпеем една обща песен. Търся възможност да събера няколко певци на едно място и да изпеем една песен. Това е енергията на няколко човека, а не само на един. И вторият ми опит също не успя. Не можах да организирам моите колеги. Няма да им съобщавам имената. Този път ангажирах и мъже, и жени. Направих им покана. И започна едно ходене по мъките – като че аз съм един дежурен телефонист и само това ми е работата. Вместо да получа разбиране и съдействие от моите колеги, се чуваше - “Ами, да, ще видим”, “Обади ми се утре” и т.н. Много се извинявам, обаче такива отговори при мен не вървят или вървят само един път.

А накъде върви българската поп музика?

Надолу. Стремително, стремглаво надолу. Изглежда посоката надолу е много дълга, щом като още не можем да ударим дъното.
Чалга явлението, колкото и да ме отвращава като явление, констатирам, че работи много по-професионално от нашия бранш. И не случайно завладя пазара. А ние от поп гилдията не можем все още да се обединим.
Сетих се за още един удар от непозволените в корема. Бургаският фестивал спира да се занимава с поп певци от нашето поколение.

За фестивала “Бургас и морето” ли става дума?

Да. Щели да се занимават само с млади банди.

А, те са обявили някаква възрастова граница ли?
И стилова може би.

Ама, официално е обявено?

Не знам дали е официално, но де факто всички песни на по-възрастните изпълнители и композитори, които са предложени, са отхвърлени. Това е едно безобразие. Поздравявам община Бургас. В кавички я поздравявам.
Това беше единственото място, където може да се покаже свястна нова българска песен. Като казвам свястна, няма ограничение за никой. Сега, обаче, вече има ограничение за някои.

Кои са любимите Ви български изпълнители?

От женските гласове лидерката ми е Петя Буюклиева. Тя е страхотна певица. Харесвам също Тони Димитрова и Силвия Кацарова. Имам си и двама любими певци от мъжкото съсловие – Наско от Б.Т.Р. и, разбира се, Данчо Караджов.

Работил сте доста време в Швеция, Норвегия и Финландия. На какво се научихте там?

Да пея дълго време песни, без да се изморявам, а да ми доставя удоволствие. За всеки глас най-истинската школа за шлифоването и усъвършенстването му е кръчмата. И в Скандинавия това е много удачна кръчма, защото се пеят по много песни. Пял съм по кораби и на сушата – в заведения, нощни барове, локали, дискотеки... На вечер ми се събираха към 40 песни. Такъв е регламентът там. Но съм се чувствал много добре.

Разкажете някоя интересна случка от този период във Вашата кариера.

Пеехме на един кораб, който обслужваше Хелзинки – Стокхолм. Казваше се “Силвия – Регина”. Корабът пътуваше през нощта и имаше огромно вълнение. Дансингът – отрупан с народ. Повечето танцуващи двойки бяха пияни, естествено. Шведите и финландците така се забавляват на кораба. Хората там доста свободно се държат. В един момент аз толкова се бях отнесъл - понякога, като пея балади, си притварям очите. Нормално е, всеки певец го прави. И изведнъж един от пътниците ме фрасна с микрофона – просто бутна стойката с микрофона, свитки ми излязоха...

Имаше ли поражения в зъбите?

Нямаше. Устната ми леко се напука. Но най-интересното, първата реакция по стар български обичай – тръгваш да се разправяш. Там обаче това е строго забранено. Саморазправа, побоища, скандали. Колегите ме дръпнаха точно навреме. Защото аз вмомента не мислех. Понякога ръката ми действа преди мозъкът да реагира. Беше голям майтап. След това се смяхме много.
Човекът беше пиян. Удари ме съвсем неволно. Хилеше се, лигите му течаха.
Такива проблеми съм имал много. В България са ме дърпали по сцената жени.

Това са все пак Ваши почитателки.

Да. Не ги интересува, че аз пея. Те искат да ме дърпат за нещо и да сляза от сцената. При тях да отида.
Сега вече имам по-зрели фенове. Те повече се захласват в текстовете на моите песни.
Много хора вече ми казват – “Вашите текстове са по-различни”. Преди не ми е правило впечатление това нещо. Просто, така са направени песните, така ги изпявам. Като че ли част от българската публика, за съжаление не цялата, иска да слуша, а не да си щрака с пръсти.
Жалко, че нямаме твърдо лоби в България за нашего брата поп музиканта, поп певеца. Нямаме си здрав гръб, който да ни уважава, да се грижи за нас. Липсва ни един добър продуцент да го наречем – с неговата телевизия. А този човек няма изобщо да загуби.
Много хора се интересуват от нашите песни, не само от моите, и не могат да стигнат до тях. Няма нито телевизия, нито пазар за музикалния продукт. Няма информация.

Вашата професия е много динамична. Вие как релаксирате?

Дойде сезонът за косене на тревата. Кося на вилата с ръчна коса. Дворът ни е много голям. Обръщам сеното, за да се изсуши. За мен това е много тежък труд, но искам да го правя, защото страшно ме успокоява. Чувствам се здрав, силен, чувствам, че живея.

Вие сте и композитор. Как се вдъхновявате?

Е, измислил съм песни. Не съм композитор, аз съм мелодик.
“Шопкиня” аз съм я измислил. Написал съм музиката и текста на “Айтозлия, майко, сливналия”.

Как идва вдъхновението?

Еми, как, не знам, идва си. Например за песента “Потърси ме в Родопите” се връщах от един концерт в Рудозем. Надишах се на въздух в Родопите и, слизайки надолу по пътя към Асеновград, нещо ме накара да спра. В колата винаги нося диктофон. Включих го. Изтананиках си мелодията. Думичките после ми дойдоха. Но това беше конкретно емоцията, която преживях.

Какво още не сте успял да направите във Вашата музикална кариера? Има ли такова нещо?

Как да няма. Сега, като гледам напъните за Евровизия бг, считам, че това е едно от нещата, които не съм могъл да направя. Не зависи от мен, но така констатирам. Не ми пречи да го видя. Една песен, която аз ще изпея, съсвем спокойно може да представи България. И лесно може да стане. Това си е една моя даденост, която не може да се реализира по много причини. Проблеми – много. Виновни – много. Естествено, аз съм №1 виновният.

Какво ви даде музиката?

Даде ми известност. Даде ми моето лице. Познава го цяла България. Тук-там и гласа ми познават. Даде ми и много приятели. Даде ми много завистници, много неприятели, злобари, хора, които много често се заяждат по улицата заради името ти, заради това, че си Панайот Панайотов. И аз не им оставам длъжен. И, ела да видиш какво става – скандалчета български.

Какъв е човекът Панайот Панайотов? Какво не знаят Вашите почитатели за Вас?

Страхувам се, че всичко знаят. Едва ли не съм един прочетен вестник.
Аз си имам доста тайни. Смятам, че не е удачно да ги споделям. Не е разумно от моя страна да се разкривам сто процента. Ще цитирам една моя фенка, която казва - “Много обичам, вас артистите, да ви гледам на сцената, но не искам да ви знам личния живот”.

Защото може да се разочарова.
Точно така.

за kafene.bg
Дуетът на Панайот Панайотов с Росица Кирилова беше най-шумно аплодираната песен на фестивала „Бургас и морето", който се проведе в крайморския град. Въпреки това обаче „Бургаски спомен" остана без награда - не получи нито приза на публиката, нито на журито. Панайот Панайотов твърди, че лично за него наградите никога не са били от първостепенно значение, той се радва на аплодисментите, които е получил от хората. След месец той ще се явява на още един конкурс. Този път с песен на големия композитор Найден Андреев, която се оказва последната в живота му. Двамата работят по нея малко преди Андреев да бъде покосен от инфаркт.

Г-н Панайотов, песента „Бургаски спомен", която изпълнихте заедно с Росица Кирилова на фестивала „Бургас и морето", беше най-аплодираната, но остана без награда. Това натъжава ли ви?

Чувствам се много доволен, защото нашата песен наистина беше най-бурно аплодирана. Не съм доволен, че не получи наградата на публиката. Но тези неща съм ги преживявал и преди, вече гледам малко по-философски на тях. Ще ми бъде мъчно ден-два. След това ще ми мине и отново ще бъда същият човек, когото хората познават.

Наградата на журито спечели една малко позната певица - Стефка Емилова. Какво мислите за нейната песен „Как да ти кажа"?

Хубава е. Всички песни са много хубави. Аз уважавам труда на всичките си колеги. Смятам, че щом песните са допуснати до конкурса, значи са хубави. Тя поне няколко пъти се е изпотила, за да я изпее, значи заслужава уважение. Но единствената ми забележка е, че лично аз не обичам бавните балади, а тази песен е точно такава. Не мисля, че са подходящи за фестивала. Те само натъжават публиката още повече. Личното ми мнение е, че трябва да има повече стегнати, ритмични песни. Не точно весели, но такива, които могат поне малко да повдигнат духа на българина. Нашата задача - на музикантите - е да даваме посока на настроението на хората. Това е мисията на нашата музика. Нашият дует с Роси Кирилова звучи така, че да приповдигне настроението. Моето мнение е, че музиката има мисия. Не може, каквото ти хрумне, веднага да го представяш на хората. Това е моята философия от известно време.

И в живота ли се придържате към тази философия - винаги да търсите светлата страна?

Да, само това е важно за мен. Искам всичко около мен да ме зарежда позитивно и да чувствам положителната страна на живота и най-вече на хората. Сега ние, българите, се намираме с особен период и музиката ни има много, много важна роля за хората. Затова не ми влияе фактът, че не получих награда на „Бургас и морето". Аз се чувствам много добре, защото бях аплодиран, високо оценен от публиката. Това е най-важното, а наградите са нещо второстепенно. Това, че не съм взел награда, не ми пречи да продължавам напред.

Направихте турне в чест на Тончо Русев заедно с още шестима ваши колеги. Как го оценявате?

Това турне още не е приключило, то ще бъде продължено. Събрахме се, смея да кажа, седем велики певци от нашето поколение (Панайот Панайотов, Стефка Берова, Росица Ганева, Росица Кирилова, Силвия Кацарова, Петя Буюклиева, Христо Кидиков). Направихме концерти в 4 града, които бяха много успешни. Но това турне ще бъде продължено. Не мога да кажа кога и къде, защото все още се уточнява от организаторите. Това беше един много успешен ход на нашата формация като идея. Оказа се, че по-голямата част от народа има нужда точно от такива песни и от такива певци. Искам дебело да подчертая: нашето поколение си има много, много голяма аудитория. За съжаление, като липсва реклама, хората не знаят каква музика има около тях и не я слушат. Тези концерти ориентираха много голяма част от публиката в България - от хората, които слушат популярна музика, а не чалга. Затова и занапред ще правим доста концерти. Сега те бяха посветени на Тончо Русев, но ние можем да сменим мотото - може да е „Вечните песни на България" или нещо друго. Всеки от нас има много голям репертоар и можем да пеем още много. Публиката иска нещо ново непрекъснато. Това беше нещо ново за нея. Защото понякога доброто старо се явява като нещо ново за хората.

Казахте, че липсва реклама. Защо според вас няма реклама? Защо вашата музика като че е съзнателно изтикана на заден план, за да се лансира друг тип музика?

Кажете ми вие защо? Просто няма реклама. Няма показване на нашите песни. Песента е готова, продуктът е готов, телевизиите трябва да проявят някакъв интерес, трябва да имат съответната политика. Като пуснат няколко пъти една песен, тя ще стане популярна. Това е рекламата. Изкуството има нужда от нея. Но за нашата музика това не се прави. Една песен, един концерт, едно мероприятие, ако не се отрази от масмедиите, особено от телевизиите, как хората в Стара Загора или в Раднево ще разберат, че нещо се е случило? Няма как. Сега ние, артистите, си разделяме енергията. 50% от енергията ни отива за творчество, другите 50% - в търсене на пътища до медиите. Това са много усилия! През годините ми се набива една мисъл - че човек, като стане поп певец, му трябва много здрав кръст. Защото усилията удрят в кръста.

Има ли съзнателен опит да се лансира простотията?

Какъв опит? То това си е успешен проект, който може би дори вече приключва. Не само се лансира, но се издига ехеееее, там, където дори не е подозирала, че може да съществува - на такива висоти. Едва ли тези, които правят чалга, са предполагали, че някога ще станат полкова популярни. И не забравяйте, че чалгата е и в начина на живот, не само в музиката. За сметка на тях, за да има баланс, се изритва нашият жанр. Това е естествено. Е, като оптимист, нищо не ми коства да кажа едно клише: аз се надявам на нещо по-добро. Но дълбоко в себе си съм много, много омерзен и огорчен и едва ли се надявам чак толкова много.

Но все пак турнето ви е минало добре, хората ви аплодират, когато ви слушат, значи има светлина в тунела?

Е, турнето беше добре, но аз гледам и в бъдещето, мисля няколко хода напред. Това турне ще мине, сезонът ще мине, а после? Телевизионните формати, които зарибяват масовия зрител, тази риалитита, колко такива като мен взимат участие в тях в съотношение с разни чалгаджии? Много малък процент. Тогава какво става?

Планирате ли нещо ново освен песента с Росица Кирилова?

Фестивалът „Пирин фолк" е само след месец. Там ще пея песен на покойния Найден Андреев. С тази страхотна песен, която се казва „Еделвайс", аз ще се боря в конкурсната програма. Не си спомням дали там има награда от публиката, или само журито се изказва. Но така или иначе моята мисия е да правя хитове. Къде успявам, къде не... В неделя бях в Поморие за началото на Националната седмица на морето. В морските градове всяка година има такова мероприятие, аз го открих в Поморие с голям концерт на площада пред огромна аудитория. Трябваше да видите реакцията на публиката! Те казаха: „А, значи не само чалгари могат да идват тук и да ни пеят!". Всички пееха хитовете ми.

Как приехте новината за смъртта на Найден Андреев и защо като че големите творци си отиват наведнъж?

Там ред няма. Всъщност, те си отиват у дома. Кой кога ще си отиде, знае само един - нашият Създател. Но хич не му беше ред на Найден. Защо си отиде, никой не знае. Не мога да говоря за него в минало време - много интересно. Няколко пъти се опитах с „беше, бил е". Но не мога така! Той ми е пред очите! За мен той е „сега, днес". За мен винаги ще си остане в сегашно време. Защото нито е лежал болен, нито е имал кой знае какви проблеми. Може би моята песен „Еделвайс" беше последната му песен. Направихме я заедно. Сега чувствам два пъти по-голяма отговорност към нея. Защото отговарям и заради него. Работихме по нея през май и юни. Няколко пъти я записвахме. С големи претенции тази песен отива на конкурс.

Какво вложи той в тази последна песен?

Той искаше това да бъде неговият втори „Устрем". Не знам дали ще стане, но я правехме с тази мисъл. Това беше неговият най-голям успех и амбицията на Найден беше това да е вторият ми подобен успех. Това е изключителна отговорност за мен, след като той си отиде.


Панайот Панайотов: Това, което харесвам у мен, е най-лошата черта на жена ми - непримиримост

- Как бихте се описали с 5 думи?


- Момчето, което говори с морето.


- На колко години сте?

- 62.


- Къде сте роден?

- Айтос.


- Какво харесвате у себе си?

- Непримиримостта.


- Чай или кафе?

- Кафе еспресо, ако не звучи рекламно - предпочитам да е от бензиностанциии на ОMV, правят го най-хубаво.


- Любим ден от седмицата?

- Неделя преди обяд, когато София е празна.


- Любим филм?

- "Рамбо - първа кръв".


- Какво четете в момента?

- Богомил Райнов "Приключенията на Емил Боев".


- Любима книга?

- "Господин Никой" пак на Райнов.


- Любим цвят?

- Черен.


- Любим парфюм?

- Мъжкия.


- Любима марка дрехи или предпочитан дизайнер?

- Гръцката марка "Аристотели Битциани".


- Как предпочитате да сте облечен?

- Стилно и в ежедневието, и на сцената.


- Какъв вид обувки предпочитате?

- Нямам предпочитание.


- Каква кола карате?

- "Тойота" RAV4.


- Предпочитан стил музика?

- Балканска попмузика и американски евъргрийни.


- Любимата ви напитка?

- Червено вино.


- Какво обичате да ядете?

- Печено пиле.


- Храната, която не вкусвате?

- Няма такава.


- Имате ли хоби?

- Хобито ми е моето призвание - да пея.


- Женен за...

- Емилия.


- Какво харесвате в нея?

- Че си приличаме.


- Какво не харесвате в нея?

- Това, което харесвам у мен, у нея е лоша черта - непримиримостта и припряността.


- Имате ли деца?

- Не.


- Къде живеете?

- В къща в София.


- Кой е последният подарък, който купихте и на кого?

- Не правя подаръци.


- Любим предмет?

- Акустична китара.


- Най-омразен предмет?

- Компютър.


- Любима джаджа?

- Електрическа китара.


- Телефон?

- "Самсунг".


- Колко приятели имате във фейсбук и колко от тях са в действителност ваши приятели?

- 20 и не искам да са повече.


- От какво се страхувате?

- Да не закъсам със здравето.


- Голямата ви мечта?

- Да направя концерт в Лондон - "Роял Албърт хол".


- Кое е най-смелото нещо, което сте правили?

- Преди 38 години започнах кариерата си на певец.


- Кой е най-големият ви успех?

- Българските фестивали за попмузика "Златният Орфей" и "Песни за Бургас".


- Кога се влюбихте за първи път?

- На 15 години в съученичка.


- Първата целувка?

- С нея.


- Кога и с кого го направихте за първи път?


- Бях войник в любимия град Сливен, пуснаха ме в отпуск и я поканих вкъщи. Тя бе ученичка в 10-и клас.


- Какво е сексът за вас?

- Химическа реакция.


- Имате ли домашен любимец?

- Не.


- Най-лошото ви напиване?

- Преди 33 години не можах да изляза на сцената в новотел "Европа". Бях солист на група "Лира" и трябваше да пея.


- Първата цигара?

- Като ученик в първи клас през 1958 г.


- Още ли пушите?

- От 29 г. не пуша, спрях ги, когато се ожених.


- Най-скъпата ви покупка?

- Джип.


- Спортувате ли?

- Активно - джогинг 3-4 км три пъти седмично.


- За какво бихте използвали вълшебна пръчка?

- За много неща, само ми я дайте. Ще ми стане любим предмет.


- Любим сезон?

- Есен, тогава природата показва неповторими цветове.


- Кога си лягате, кога ставате?

- Около полунощ, ставам около 9 ч.


- Боите ли се от смъртта?

- Не, страхувам се от страха от смъртта.


- Вярвате ли в духове?

- Не, вярвам в прераждането.


- Ако идва Второто пришествие и можете да спасите само един човек със себе си, кого ще изберете?

- Жена ми.


- На кого се доверявате най-много?

- На силната ми интуиция.


- Какъв мечтаехте да станете като малък?

- Драматичен артист като баща си.


- Кой е първият ви спомен?

- Прохождането ми в Драматичния театър на Трявна. Направил съм 13 крачки.


- Кои шеги не ви харесват?



- Няма такива. Харесвам дори и майтапите за себе си. Но мразя лъжите. Преди време писаха, че съм роден през 1954 г. в едно санданско село, майка ми се казвала Севда.


- Какво е в състояние да ви вбеси?

- Ей тази история - че съм роден не в родния си град, където регистрите се пазят, а там, където ме пращат слуховете.

- Кажете един стих.

- "Аз винаги ще си остана селянин с напукани ръце, с ръка разтворена ще ме влече, нестихващо ще ме притегля на родословието ми далечно корена..." на Павел Ковачевски от Сливен.


- Разкажете за най-срамната си постъпка.

- Като е срамна, защо да я разкажа? Последната глупост - подписах договор, в който неустойката за мен бе 50 000 евро. След седмица отидох да се откажа, начислиха ми неустойка в размер на 5000 лв., че договорът е бил една седмица в сила.


- Море или планина?

- И планина.


- Почивка на палатка или в луксозен хотел?

- Луксозен хотел.


- Студ или жега?

- Жега.


- Изхвърляте ли разделно? Защо?

- Да, обичам природата.

Интервю от 24chasa.bg - 24 Часа

есента на Стефан Диомов “Полунощ е” в изпълнение на младите бургаски таланти “5-те сезона” бе избрана за фаворит на журито и на публиката в 30-ото юбилейно издание на националния конкурс “Бургас и морето”. Следващите места в класацията на конкурса, който се проведе в събота в Летния театър, също са на бургазлии.

Stefka EnilovaПесента “Магията” по текст на Росен Сеновски и музика Митко Щерев зае второто място, а трета награда грабна бургаската певица Стефка Емилова за песента „Разни мъже” по музика и аранжимент на Светослав Михайлов и текст на Гриша Трифонов. Общо 11 песни се състезаваха за приза. Жури, председателствано от Дони и с членове Маргарита Хранова, Недялко Йорданов, Тони Димитрова, Мария Мутафчиева и Весела Йорданова, избра победителя.

TonikaВ Летния театър звучаха и на най-големите хитове на конкурса. Това са най- любимите 10 песни, избрани чрез интернет гласуване, които бяха изпълнени от групите “Тоника” и “5-те сезона”, Панайот Панайотов, Ваня Костова, Маргарита Хранова, Кичка Бодурова, Росица Ганева, Тони Димитрова и др.

Актьорите Елена Петрова и Николай Сотиров бяха водещи на вечерта. Композиторът Тончо Русев също присъства дистанционно. Създателят на Недялко Йорданов и Панайот Панайотовдесетки хитове тази година отбеляза 80-годишен юбилей. Сценарият на 30-тото издание на “Бургас и морето” написа поетът Ваньо Вълчев.

Постъпленията от продадените билети за конкурса ще отидат за лечението на младото бургаско момиче Ади, което страда от тежко заболяване. Съдбата на Ади успя да разчувства много хора и за първи пър се организират масови благотворителни кампании

Турнето на българските естрадни изпълнители с песни на Тончо Русев

Турнето започва от Добрич на 4 юли, а на другия ден от Варна тръгва по Черноморието. В Бургас ни очаквайте на 07 юли в Летния театър.

Нови линкове в меню линкове/linkes

03.Aвгуст 2013г. Бургас и морето
07-08 Септември 2013г. Пирин фолк в гр. Сандански

Добър ден на всички. Екипът ни Ви пожелава топло и сплотено посрещане на Възкресение Христово.


Честит ден на хумора и сатирата. Пожелаваме Ви здраве много смях и щастие.

Честит Рожден Ден на Панайот Панайотов.  Пожелаваме му здраве, мир топлина. Всичко край него да свети и да е сплотено семейството му.


Очаквайте на 28.03.2013/четвъртък/, на рождения си ден при Гала в „На кафе” да гостува Панайот Панайотов.

Известия
Известия
Бих искала да благодаря на Елза Димитрова и Лео, защото благодарение на техните материали, този сайт се равива
Благодаря ВИ.

Панайот Панайотов на гости в На кафе по Нова телевизия 28.03.2013г.
Гледайте Панайот Панайотов


6 септ. 12.30,BTV-Бургас и морето-първа част На 07,09,2012г,-втора част


На 8 март по случай Международния ден на жените ще има концерт на „Диана експрес” и Панайот Панайотов. Събитието е с начален час 10:30 и ще се състои в Зрителна зала в гр. Козлодуй.


3-ти март в град Стрелча в деня на Националния празник, честванията ще започнат в 9.45 часа на площад «Дружба» с концерт на Росица Кирилова и Панайот Панайотов.
Честит 3-ти Март. Пожелаваме Ви здраве, мир и любов. Нека да се подкрепяме и обичаме.

Честита Баба Марта на всички.
Пожелаваме здраве, щастие и много хубави мечти.
Екип http://panaiotpanaiotovorg.alle.bg/


Фен клуб Панайот Панайотов

Панайот Панайотов Календар за 2013г.

Известия
Панайот Панайотов в Шоуто на Слави. 
Благодарности на facebook/Панайот Панайотов за снимките
Съобщение
5-и декември, 10.30ч. Тържествен концерт с участието на Панайот Панайотов в сградата на читалището в град Бяла.
07 Януари 2013 от 10'30ч. в ''ДИРЕКТНО'' по тв. СКАТ
с участието на Панайот Панайотов

БНТ 2, 22.01.2013, 21ч. 
Красотата на България - Мис и Мистър Академика - шоу спектакъл с участието на Валя Балканска, Янка Рупкина, Панайот Панайотов, Росица Кирилова и др
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg